От Фейсбук профила на журналиста Кеворк Кеворкян                                              ВАРВАРСТВО    Една

От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян

                                             ВАРВАРСТВО

    Една срамна преживелица още веднъж ни подсети, че телевизионните кореспонденти наложително би трябвало да минават през тест за човещина – и то по няколко пъти на година.

    Показаха ни опашка от клетници, наредили се да получат нещо от безплатния празничен обяд по случай Рождество Христово. Опашка от храбреци - е по-честно да се каже.

    Обсебени от празничното си съчувствие, ние даже не подозираме каква храброст се изисква, с цел да се наредиш на такава опашка, да преглътнеш гордостта си, да забравиш всичко, което си основал почтено и честно – и за което никой не се сеща през днешния ден. И в този момент Животът те е захвърлил на опашката от сиромаси, които крият лицата си от камерите. Така ли ще довършат тия клетници дните си, на такива опашки?

    Бил си  преподавател, инженер, архитект, стругар, здравна сестра, тъкачка. Бил си всевъзможен и постоянно нещо, от което е имало потребност, а в този момент те е приютила опашката за сиромаси.

    Там ли би трябвало да приключиш живота си – да посрещнеш свършека си?  

    Ако беше филм на Кустурица, все някой в един миг щеше да ревне от опашката: „ Е.ем ти страната! “, а различен щеше да го прикрие, уточнявайки, че става дума за Люксембург, примерно. Нашите хора обаче са по-кротки, постоянно са били по-кротки, по тази причина от едната горделивост ги побутваме напред-назад и ги представяме като някакви специфични храбреци.

    Може би и поради това, ние тук, в България, покорно се помиряваме, отвън всичко друго, и с лъжата, че бедняци  са единствено тия пред кухните за безвъзмезден обяд.

    Ами тия, които някак живуркат под границата на бедността – и които са към милион и половина души? Ами ония с минималните заплати? Ами другите, на които даже междинните заплати не им стигат, с цел да задържат в някакво възпитание фамилиите си? 

    Всички те с съображение биха се наредили пред една празнична кухня за нищи, в случай че тя не беше представяна като краткотрайно леговище за отринати, които като че ли са и заразни - тъй като и срамът е инфектиран, елементарно може да се прихване и да унищожи и последните останки от достолепието ти.

    За тези милиони хора цялата ни щедрост, която сякаш не би трябвало да бъде показна - само че си е повече от показна, цялата ни състрадателност, която сякаш би трябвало да бъде единствено едно интимно прекарване, само че надалеч не е по този начин – всичко това също разяжда непреклонно „ имунната “ система на Народа, захвърля го без всякаква отбрана – и, в последна сметка, го оставя уединено с непреодолимото чувство, че несправедливо е компрометиран.

    Трябва да си кьорав, с цел да не виждаш, че Народа си е там, на опашката за сиромаси - и добродушно преглъща позора си.

    Камерата се доближава до една стара жена, която, за разлика от други на опашката, не прави опит да скрие лицето си – това е знак, че тя към момента е запазила гордостта си, че тя не е подвластна на някаква  пиклива камера. И тогава някакъв гласец пита: „ Защо сте тук? “

    Когато човек чуе този въпрос, няма по какъв начин да се  сдържи и даже без позволението на Кустурица да не ревне: „ Майната й на такава страна, майната й и на такава власт, майната им и на малките екрани! “

    А вие за какво не сте тук, тъпаци безпределни, за какво сте зад камерата, а не пред нея, щом се държите като в някоя от обичаните ви телевизионни глупотевини?

    Защо сте тук?!

    На човек му иде напряко да потъне в земята от позор – по какъв начин е допустимо въобще да се зададе подобен въпрос: токсичен, лицемерен, безчовечен. Но те даже не осъзнават, какво са създали преди малко.

    Защо сте тук!

    И тогава излиза наяве, че, все пак, елементарният български човек е нещо неизмеримо - може да издържи неуспеха на всяка имунна система,  всичко може да издържи, че и нещо от горната страна.

    Лицето на старата жена се изопва още малко, само че резервира достолепието си и тя отговоря – след една пауза от три секунди, която може да побере цялата ви щедрост, цялото ви съчувствие,  цялата ви овча показност. Една, две, три секунди - и отговорът идва:  „ Пенсията ми е 500 лв. “. 

    Банален отговор – само че изцяло подобаващ за ония, които в никакъв случай няма да се запитат, за какво тук елементарният човек коства толкоз на ниска цена.

    И през разум няма да им мине да зададат този въпрос на политиците или депутатите ни: да ги завардят на входа на Парламента и да ги питат, за какво въобще са тук – в псевдополитиката, и въобще в псевдоживота, който те по този начин бездарно съчиняват.

    Ако някой, макар съпротивата им, успее да събере отговорите им на този въпрос, ще се получи едно скъпо удостоверение, напряко един шедьовър на безсрамието и притворството - и не на последна място на нелепостта, която от три десетилетия безнаказано вилнее тук.

    Безсрамно е да искаш някой да ти изповяда крушението си – изключително, когато то му е породено от личната му страна, неспособно стопанисвана от случайници.

    Имаше едно изключение – клошарят, който преди години постоянно огласяше центъра на София с песента на Емил Димитров „ Моя страна, моя България “, само че по този начин и не стана ясно, майтапеше ли се той с окаяната си орис – или в действителност вярваше, че България е „ прелестна страна “. Никой ефирен храбрец не го потърси, с цел да си изясним това.

    В последна сметка, „ Защо сте тук? “ е паролата на безсрамната телевизионна угодливост – притисни бедняка, унижи го с един безчовечен въпрос, с цел да направиш кефа на „ властниците “, те могат да наподобяват донейде допустими само на фона на унизения несретник, въпреки че и това не е несъмнено.

    Но множеството кореспонденти не схващат това – и по този начин незабелязано се трансформират в съучастници в лъжите и притворствата на политиците.

    А  Истината остава разхвърляна тук и там, в обособени, самотни обстоятелства – върху някаква сюреалистична картина, нарисувана с кръвта на времето.

    Отдавна малките екрани въобще не се боят да вършат нечистоплътни внушения, тъй като те са съвсем напълно за сметка на елементарните хорица.  Тогава, за какво да се надяваме репортерите да демонстрират човещина.

    Мислете си каквото щете, само че за мен срамният очерк с въпроса „ Защо сте тук? “ зачерта значително цялата благотворителна дандания към Рождество – откровена или не до такава степен.

    Крушението – натрапено с неразбираема свирепост на елементарния човек от провалената му страна -  не трябва да се разчопля толкоз неуместно, бездушно и безчовечен. 

    Обеднихте хората, оскотихте немалка част от тях, само че най-малко се правете, че не ги забелязвате.

    Да ги няма въобще за вас ще е по-честно, в сравнение с за два часа всяка година да се сещате за тях.

    Пак добре, че не ги питате, за какво към момента са тук, за какво към момента ги има.

    …

    Впрочем, в случай че някой си беше създали труда да преброи, какъв брой пъти в централните новинарски излъчвания на малките екрани загатваха Рождество Христово - и какъв брой пъти оня дядка, който идвал от Лапландия, сигурно щеше да установи, че даже „ комунистическият “ Дядо Мраз изглеждаше по-безопасен от днешния Дядо Коледа, който крепко настава против Божия Син.

    Още малко и ще стартира да ни го доставя като някакъв нормален подарък, с продължителност от през днешния ден до на следващия ден и толкоз. На другата година - отново.

    ***